Симеон Аспарухов винаги е вярвал, че математиката е страшна и се е доверявал на думите, за да открие лесните решения за уравненията на живота. Неговата формула – в новите му стихове на страниците на списание Нова Асоциална Поезия.
Hай-лесното уравнение
с всеки
изгрев
те доближавам
всеки
залез
носи сън с теб
между тях
си винаги ти
мой ден
и
моя нощ
*
една твоя
въздишка
пеперуди
с нож реже
сълзата
по тялото
стяга ме
с белезници
без мисъл
за срам
тук е мястото
да се стреля
ако е слабост
шамар сме
за дявола
еретици
ако е страст
желание
е дулото
на пистолета
*
Какво е
целувката,
ако
не
те
завърти
във вселената
и звездите ѝ
не пропътуват
очите ти?
*
Въображението
не сбъдва
мечти.
Отдалечава ни
от дните
без тях.
*
Човекът
с птиците
във високото
и птицата
с човеците
в ниското
си приличат
в привличане
към полета
за сбъдване
на не една мечта,
която не винаги
се крие.
Не на земята,
не на небето,
а там, където
е недостижима.
В света на другите.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
