Димитър Пенчев – Вирус

В най-зимния месец на любовта – най-новите стихове за нея от Димитър Пенчев. Ето как авторът представя себе си:“Роден през зимата, закърмен с природа. Все още учи в университета на живота, и преподава в родителския факултет. Изследовател на химията между хората, пътешественик в сънищата. Спори с вътрешния си глас и прави опити с натурата си. Чете между редовете и пише върху тях. Не коментира поезия, за да търси логика – глупаво е…“

 

*
Пуснали са вируса на любовта.
Който не е ваксиниран, да побърза,
може да се влюби за цял живот,
а последствията са необратими.

 

*
Любовта
е музика
в галактики
от стонове.

Вселената
е звук.

 

ЛЮБОВ

Страниците
за любов
пожълтяват
и остаряват,
думите по тях
остават
вечно млади.
Нека скъсаме
страниците и
да запомним
думите!

 

*
Страстта
прелива
в любов,
когато
стените
на сърцето
се пръсват.

И покълва
ново начало…

 

*
Сърцето ми е
поробена камбана,
всеки удар –
въздишка по теб.

 

УТРО

На хоризонта
изгрява усмивка.
Над нея – очите ти.

 

*
Най-истински
обичат децата.

Така те обичах и аз,
защото бях дете,
когато те срещнах.

И все още съм.

 

*
Само когато спя,
съм истински.
През останалото време
те обичам.

 

ПРОЗОРЕЦ

Гледам очите ти –
съзирам света
за който мечтая.

Ако е само сън –
събуди ме!

 

ВУЛКАН

Мислите ми
кипят по теб.

Всяка е балон
с твоето име.

Пукат се щом
ги погледна.

И отново съм сам…

 

*
Ако можех
да преплувам
безкрайността
на очите ти,
щях да акостирам
в пристанището
на сърцето ти.

 

свещ
съм,
догарям
от липсата
на любов
в очите ти.

 

ПИСМО

Разлях душата си
върху лист,
ти го изхвърли.

 

*
Влязох в сърцето ти,
а ти ме заключи.

Излежавам присъдата си,
наказваш ме с любов.

Това е единственият
начин да остана завинаги.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments