В най-зимния месец на любовта – най-новите стихове за нея от Димитър Пенчев. Ето как авторът представя себе си:“Роден през зимата, закърмен с природа. Все още учи в университета на живота, и преподава в родителския факултет. Изследовател на химията между хората, пътешественик в сънищата. Спори с вътрешния си глас и прави опити с натурата си. Чете между редовете и пише върху тях. Не коментира поезия, за да търси логика – глупаво е…“
*
Пуснали са вируса на любовта.
Който не е ваксиниран, да побърза,
може да се влюби за цял живот,
а последствията са необратими.
*
Любовта
е музика
в галактики
от стонове.
Вселената
е звук.
ЛЮБОВ
Страниците
за любов
пожълтяват
и остаряват,
думите по тях
остават
вечно млади.
Нека скъсаме
страниците и
да запомним
думите!
*
Страстта
прелива
в любов,
когато
стените
на сърцето
се пръсват.
И покълва
ново начало…
*
Сърцето ми е
поробена камбана,
всеки удар –
въздишка по теб.
УТРО
На хоризонта
изгрява усмивка.
Над нея – очите ти.
*
Най-истински
обичат децата.
Така те обичах и аз,
защото бях дете,
когато те срещнах.
И все още съм.
*
Само когато спя,
съм истински.
През останалото време
те обичам.
ПРОЗОРЕЦ
Гледам очите ти –
съзирам света
за който мечтая.
Ако е само сън –
събуди ме!
ВУЛКАН
Мислите ми
кипят по теб.
Всяка е балон
с твоето име.
Пукат се щом
ги погледна.
И отново съм сам…
*
Ако можех
да преплувам
безкрайността
на очите ти,
щях да акостирам
в пристанището
на сърцето ти.
свещ
съм,
догарям
от липсата
на любов
в очите ти.
ПИСМО
Разлях душата си
върху лист,
ти го изхвърли.
*
Влязох в сърцето ти,
а ти ме заключи.
Излежавам присъдата си,
наказваш ме с любов.
Това е единственият
начин да остана завинаги.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
