Бистра Иджома Окереке – Аз съм Африка

Човекът е напълно човек, само когато играе – Шилер
Да мечтаем, да сме по-смели и да не забравяме да рискуваме. Животът е една игра и ние трябва да я играем. Така представя новите си стихове Бистра Окереке. Поднесени с капка любов, капка болка и капка вяра.

 

*
не съм черна
и бяла не съм
аз съм точката
между черното
и бялото
аз съм средата
на бисквитката
аз съм средата
на континенти
аз съм мисълта
спираща в средата
аз съм птицата
която плува
аз съм въпрос
и неудобната истина
аз съм самотата
в бял и черен свят
аз съм дете
на негър и бяла
аз съм момичето
с къдрава тъмна коса
аз съм и момичето
с твърде светла кожа
аз съм чужденката
в две къщи
аз съм многоточието
в чуждите погледи

аз съм бяла
аз не съм бяла
аз съм черна
аз не съм черна

 

*
старостта
е усмивката
на лицето
на
баба

 

*
душата ми
е
трохата
която
остава
след
пира
на
птиците

 

*
времето застива
на устните ми
като
пресушена
капка
любов

 

*
попивам цвета
на кожата ти
и примесвам
цветовете си
с твоите
обладана съм
от кръвта ти
която се
разлива като
бензин
в душата ми

 

*
мълча
в
присъствието
на
мълчаливите
си
мисли

 

*
любовта ми се
побира в ъгълчето
на лявото ми око
незрима е
и не виждам добре

 

*
образ мой
и плът
оглеждам се в теб
времето е измило
всичките ни спомени
измило е и тялото ти
остава само
споменът
за невъзможното

 

*
къдриците ми
са половинката
от сърцето ми

аз съм Африка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments