Айча Заралиева – Всичко от което съм бягала

Когато си мислим, че животът е всичко, от което сме бягали, се оказва, че това е любовта. Предлагаме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева, чието искрено, емоционално писане е истинско украшение, блестящо върху апокалиптичното колективно тяло на Нова Асоциална Поезия.

 

*
Огромна луна
Пропукан перон
Едноок влак
Събирам мечтите си
Подсмърчам оптимистично
И тръгвам отново
Към всичко
От което съм бягала

 

*
Броя ъглите на стаята
и те все са четири.
Миналото,
от което ме е срам.
Бъдещето,
което не виждам.
Настоящето,
което е безсмислено без теб –
четвъртият ъгъл
от квадрата на живота ми.

 

*
Лицемерните облачета
пъплят тихо по синьото
над главата ми,
натежала от мислене
за щастието,
което ни липсва.
Пак е сиво навън.
Дори не вали.
Депресирани гарги
се самоубиват
от терасите
на най-тъжния ми съсед.
Идва краят
на зимата,
от която всички треперим.

 

*
Забравих как се пишат любовни писма.
Помня само, че ми трябва гълъб,
за да ти ги изпращам със закъснение.
А ти да чакаш с трепет
да видиш отново
разкривения ми почерк,
надраскал „Обичам те!“
с черен туш по белия лист,
измачкан от пътуването.

 

*
Вечно спазваща правилата,
но с изпънати рамене,
преследвам себе си
и всичките си версии,
раздадени на вересия
на стари лихвари,
бивши любовници
и други дребни мошеници.

 

*
Преследвам себе си –
щастливото ми аз
винаги пътува само
към залезите,
които проспах.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments