Десислава Събкова – Изчезващи видове

Днешните публикации в края на света и началото на февруари в зимния брой 8 на списание „Нова Асоциална Поезия“ завършват с последните стихове на Десислава Събкова – поет, художник и млад юрист от Велико Търново, в които авторката демонстрира радикална промяна в своята поетика, която я прави още по-мощна, ударно болезнена и категорична.

 

изчезващи видове

в свят
в който е модерна
любов от разстояние
оцелява само
любовта към
самия себе си

 

*
докато глозгаме кокали
по телевизията
ни лъжат,
че Втората световна е свършила,
но тя едва сега започва.

 

*
Всички си мислим,
че Аушвиц е музей,
но истината е , че
с времето ние сме Аушвиц,
а музеят е споменът
за един по-добър свят.

 

*
За да се борят
за любовта ти
се изисква
да те обичат.
За да те обичат
се изисква
да се борят
за любовта ти.

 

Константа

С годините
в списъка
с повиквания
само номерът
на мама
не се промени.

 

Любов

защото
само приятелят
може да
сподели
мъката ти.

 

*
„Ще го измислим”
е новото
„Никога”.

 

*
Броях дните
и се радвах,
че са останали
два.
Сега броя,
но не знам
колко са останали.

 

*
модерно е
да си сам
докато не си.

 

Разпродажба

само след Коледа
самолетен билет
втора употреба
дестинация
директно до сърцето ми.

 

НЕЛЕЧИМИЯТ АЗ

 

Към отхвърлените

майчината любов
е най-чистата
дава ни успокоението,
че поне един човек
ни обича истински.

 

Комплексът на Кайн

в модерната любов
при конкуренцията
между бившата
и настоящата
любовница
загубилият винаги
си ти

 

Дон Кихот

обожаваш идеята
за нас
но не ме познаваш
и ме изключваш
от уравнението

 

Дон Жуан

беше ти достатъчно
първото обичане
след това
чувствата
загубиха смисъл.

 

Алиса в страната на чудесата

търсиш любов
на грешните места
намираш само
останките от себе си

 

Нарцисизъм

когато Тя ти пише,
но аз ти казвам
„Обичам те”
и оставам без отговор

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments