Боряна Богданова – Думите лекувайки убиват

Среднощният експрес на списание „Нова Асоциална Поезия“ продължава с пълна пара към апокалипсиса с новите стихове на жената и птицата – Боряна Богданова – един от най-красивите и жестоки женски почерци в асоциалното литературно движение на България.

 

поезията
е състояние
на душата
в което думите
лекувайки
убиват


най-тъмно е преди изгрев

най-страшно е преди изгрев
най-мъртво е преди изгрев
и после всичко огря
и после в деня оживя
и после наново умря

най-тъмно
беше винаги
преди изгрев

 

По средата
нещата, за които
да говоря ме е страх,
са самота, смърт и празнота
няма нищо и преди
и още нищо няма
след това

 

*
погалена от залез
който ме помилва
със лъчи;
сгреших и пак
извърших
престъпление –
обичах

 

Стипчиво

аз бях затворена
в бутилка – алена
като дъжд напоен
със кървави сълзи
и тази като всяка вечер
да дишам ти ми забрани;
пусни ме – виках тихо
искам просто да изляза
да се разлея искам
цялата във теб;
а ти друга избра
и от нея отпи
на парчета ме счупи
и себе си нарани

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments