Павел Павлов – Ной

Най-новите стихове на един от най-интересните и своеобразни автори в Нова Асоциална Поезия – поетът Павел Павлов от Горна Оряховица в слънчевия февруарски брой на едноименното електронно списание. Единственото възможно място на Ной в съвременния виртуален, симулиращ себе си, свят е ковчегът на сърцето.

 

*
Иска ми се,
да можех да ти
подуша задника
и да науча всичко
за тебе.
После да препикая
близкото дърво
и да покажа,
че те харесвам.
А ти радостно
да помахаш с опашка.
Обаче ми се налага
всеки ден да ровя,
в боклуците в сърцето ти,
и да ги хвърлям
през девет планини
в десета.
Мой малък плюшкин.

 

*
Дай ми
опорната
си точка,
да те повдигна
на света си.

 

Ной

Нямам избор,
Трябва да
Запуша всички
пробойни
в сърцето ти.
То е ковчегът ми,
аз съм
спасението му.

 

Минало бъдеще

И пак е тъмно,
и пак се любувам
на хиляди
звезди-отдавна мъртви.
Светлината си оставили
във миналото,
за мен бъдеще
на светлинни години.
И все още
те обичам,
така, привидно мъртва.
И все още се надявам
в падението ми
да си пожелаеш нещо.

 

*
Зениците ти,
зейнали като усти
на черни мамби.
Хищнически поглъщат
всеки лъч,
отразен от холограмата ми.
Засмукват като черни дупки,
зад които неизбежно има взрив.
Но аз вече съм пред олтара ти,
отдавна хванал змиите за опашките
и свещено действам,
остава само да се призова.

 

*
Всички очи бяха
насочени към скитника,
преминаващ през панаира
с вързоп четирилистни детелини.
Лястовици падат от жиците,
лукав клоун жонглира със сърпове
и пръсти на малки дечица,
измежду тях животът му –
петно от кръв върху купола.

 

*
Насичаш ме с думи,
затваряш ме в
стихове-буркани,
които да изкльопаш
през арктическата Зима.
А душата ми стои
завързана на линията
в междуредието.

 

*
Алергичен съм
към теб,
но пристъпът
те изисква
и крещи –
МАЙНАТА МУ
НА ТОЗИ…

 

*
След като вече
ме покръсти
може да си ходиш.
Със всичките ми
грехове под
ноктите си.
А аз ще си
нося кръста,
изгравиран от
безумната ти страст,
върху гърбът ми.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments