Мария Стоянова – Послеписът на погледа

Предлагаме ви най-новите стихове на един от най-постоянните участници в асоциалните ни четения в клуб MAZE в София – Мария Стоянова, която с емоционалната си поезия традиционно въздейства много силно на публиката ни. Послеписът на погледа е всичко, което правим, след като сме видели себе си в другия – самоубиваме се или се раждаме, създаваме или рушим.

 

как те желая
изписах
по стените
в стаята
в която
ти никога
не влезе

 

смисълът
на болестта ми
да обичам
без страх
нелечима е
знам
само
твоята категоричност
е моето плацебо

 

страх

аз се целих
в сърцето ти
аз стрелях
аз го разкъсах
понякога
да убиеш
е по-лесно
отколкото
да си позволиш
да се влюбиш

 

ръцете
са послеписът
на погледа
като тояжка за слепи

 

когато
старото ми аз
не допуска
нищо ново
когато
в мен е същото
а климатът
навън
е променлив
нова година ли е

 

за шест дни сътвори

болка
мъка
ярост
отчаяние
низост
халюцинации

казват че на седмия ден
си почиваш
чакам те
за да се изправя аз
и да разруша
уродливостта си

 

по ръба ми
се стичаш
капка кръв си
не попиваш
съхнеш бавно
следа си
по мен си
мисъл си за
жестокостта ми

 

ако успея
да нарисувам
тъгата в очите си
тогава
ще я запечатам в смола
ще я пусна в бързея
да я отнесе
после
ще те погледна
без тъга

ако успея
да уловя
цветовете ѝ

 

последната глътка
от теб
ще оставя
на дъното
така ще си вярвам
че всъщност
горчиш

 

будя се
в погледа
на желанието ти
и в моята измислица
че ще те имам
винаги

 

оставих те
на дъното
на старата си чанта
която дадох
на оная скитница
дали ще те изхвърли
или ще се зарадва
е мисълта
която ще ме мъчи
дълго

 

когато умра
ще си взема
очите ти
когато ме целуваш
за да не виждат
че ме няма

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments