Христина Гутева – На дъното посрещам изгрева

Днешните публикации във февруарския брой осем на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ завършват с най-новите стихове на Христина Гутева, която с късите си, ударни поетични форми вдига публиката на крака по време на четенията на асоциалната група в София и страната.

 

*
когато животът е
надолу с главата
коренът е цвете

 

*
Как да обичам
безусловно
след като
условието
си ти…

 

*
Среща ме любов
оказва се болка

среща ме болка
оказва се любов.

 

*
Не можеш да достигнеш
дълбочината ми
ако не си се извисил над облаците.

 

*
Целувката ни е дует
пеещ
нашите мълчания.

 

*
Спаси ме
от мен самата,
обичай се!

 

*
Животът започва
да придобива смисъл
в онзи момент
когато осъзнаем
че той никъде
не ни води.

 

*
Сълзата не е сълза,
а дума неизречена,
мъгла, издълбаваща
образ във времето.

 

*
Лъжата се разкрива,
но истината
винаги остава скрита.

 

*
Не се осъждай –
няма греховни цветя.
Но ако крачиш
осъден,
осъдени от теб
ще бъдат
цветята.

 

*
Всичко е толкова хубаво между нас

ти си имаш твоята любов
аз моята

и никога не сме се срещали.

 

*
Животът все иска
да му плащаме
а нито пее
нито танцува
нито се съблича…

 

*
Самотата ме пази
от инквизицията
поезията от любовта
смъртта за себе си.

 

*
Вдъхновението идва понякога,
за да ми напомни,
че не съм забравена от думите,
а после си отива,
за да ме научи да живея и без него.

 

*
Ако не можеш да живееш
със самотата си
няма да можеш да живееш
и с никой друг.

 

*
И мечтите полетяха.
Всяка устремила се
към своя мечтател.

 

*
Празнуване –

най-сладкото нещо
е тишината
след него.

 

*
Единственият начин
да ти кажа всичко
е когато мълча.

 

*
Бог съществува
само тогава
когато вярваме в Него.

Той дали вярва в нас?

 

*
Измъквам се от мрака
навлизайки
дълбоко в него

на дъното
посрещам изгрева.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments