Емил Павлов – В самотата себе си посях

Емил Тодоров Павлов e роден на 26.01.1975г.в град Чипровци. Автор на стихосбирките: „Писма До Красивото Слънце“ – 2015, „Среднощия“ – 2016, „Неизгрява слънцето от изток“- 2017. Свободното си време прекарва в планината.

 

КАК ПАЗАРУВА ПОЕТЪТ

Списъкът за покупки е кратък:
– METAXA, необходима за
довършването на стихотворение
– одеяло, за да завия душата си
(напоследък ѝ е все студено)
– един патрон
(за пистолета под леглото
в случай че реша да съм свободен)
Излизам…

 

*
На брега
на твоята любов
до дъно себе си събличам
и бавно влизам.
Нося само ненаписан стих
не ме е страх
надявам се да стигне…

 

ОЧАКВАНЕ

„Сама се ожънах. . .“
Спаска Гацева

В самотата себе си посях
Обилно се поливах с време
и покълнах
И избуяха стройни класове
От тях омесих хляб
за теб
Ако се върнеш

 

НА Азиз Таш

В необятностите на Босфора
се пресичат
два континента
две култури
два бога.
Ти стоиш на брега
и с душата си
напояваш вълните.
Нека пият.
Душата ти е дълбока…

 

НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ

Но господине
моля ви
не късайте липата.
Така красива е
и как ухае на мечти…
Ми каза тя
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри…

Ах, Липов Цвят
как завидях ти само
че в утрините тя издирва първо теб
за да те вдиша нежно
и да те погали…
Дърво да бях родил се
не Поет…

 

*
Налей ми мъничко Абсент
Налей ми младостта си дива
Едва ли чашата ще събере
Усмивката ти, буйна и игрива…
Косите ти нощта ще разплете
Във мен кръвта ти ще попива
Налей ми себе си, дорде
Дъжда се вън излива…

 

ЗАПОЗНАНСТВО НА ПОЕТИ

Здравей.
Ти на колко себеубийства си.
Аз всяка нощ умирам
а с утрото се раждам отново.
Ела
нека дочакаме заедно
последната от всички смърти…

 

*
Дъжд
непокорен и силен
отново биеш в стъклата ми.
Не ме е страх
Дори, умолявам те
влез
и измий в душата ми…

 

*
Бях ли, не бях ли…
Уморените длани
заравям в очите на времето.
Слепи ли, не ли…
Душата ми вдишва се
Изгубена в несътвореното

 

*
Душа
скита из времето
Нечия

Не посочи ли нейното
име нощта

Самотата е старо убежище
Заплаща се с тишина . . .

 

НЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО ОТ ИЗТОК

Слепи души лутат се
топлина дирят
студени пръсти впиват в небето
Клетите
Убили са спомена
че не изгрява слънцето от изток
а от сърцето

 

ОБЯВА

Разменям сърце
за перо от птица
което безгрижно
с вятъра скита
Сърцето е употребявано
но не е разбито напълно
Повтарям
– напълно не е разбито

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments