Митко Ламбов – Синоними на любов

Две нови стихотворения на поета Митко Ламбов от град Хасково, чиято лирична проза представихме в миналия брой на нашето електронно издание. В мълчанието на живота ние сме синоними на любов, а когато смъртта ни раздели, избираме пак да сме един до друг.

 

На Ники

Подписваш ме с мечти
и искаш да повярвам, че те няма,

а Бог разхожда човечеството
като куче,

по омаен начин назовава
и зърно и плява,

не му се говори
от молитви за прошка,

тъй и тъй, без ред плътта отлита
под нашийника на пътя,

но не е толкова зле,
че живота е миг от вечността,

щом неродени деца,
раждат синоними на любов

и след като смъртта ни раздели
избираш пак един до друг да сме.

 

Синоними на любов

Ще разкопчая риза,
запретна ръкави
и взема живота през рамо,
ще прескачам
по три стълби на крачка,
докато те изкача,
ще изчезвам в теб
захапал цветето на радостта
и вечно влюбен
по идеално гладката повърхност
на твоята душа,
ще слизам с мелодията на дъжда,
нота по нота ще се разтварям
в цветната графика на живота ти,
а запъхтените след мен
ще стърчат като трагедия на вратата
и отскубнали главите на цветя
ще се молят да забравиш…

върха на четката облян от светлина

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments