Две нови стихотворения на поета Митко Ламбов от град Хасково, чиято лирична проза представихме в миналия брой на нашето електронно издание. В мълчанието на живота ние сме синоними на любов, а когато смъртта ни раздели, избираме пак да сме един до друг.
На Ники
Подписваш ме с мечти
и искаш да повярвам, че те няма,
а Бог разхожда човечеството
като куче,
по омаен начин назовава
и зърно и плява,
не му се говори
от молитви за прошка,
тъй и тъй, без ред плътта отлита
под нашийника на пътя,
но не е толкова зле,
че живота е миг от вечността,
щом неродени деца,
раждат синоними на любов
и след като смъртта ни раздели
избираш пак един до друг да сме.
Синоними на любов
Ще разкопчая риза,
запретна ръкави
и взема живота през рамо,
ще прескачам
по три стълби на крачка,
докато те изкача,
ще изчезвам в теб
захапал цветето на радостта
и вечно влюбен
по идеално гладката повърхност
на твоята душа,
ще слизам с мелодията на дъжда,
нота по нота ще се разтварям
в цветната графика на живота ти,
а запъхтените след мен
ще стърчат като трагедия на вратата
и отскубнали главите на цветя
ще се молят да забравиш…
върха на четката облян от светлина
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
