Людмила Дукова е родена в гр. Костенец през 1968 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподавател е по български език и литература в родния си град. Освен в списанията „Нова асоциална поезия“ и „Нова социална поезия“, има публикации и в електронни издания като „Литернет“, „Литературен глас“, „Public Republic“, „Е-lit“ и др.
*
Тая гънка под лявата гръд,
тя се спуска надолу,
плавно извива към хълбока
под твоите пръсти,
а когато се дръпнат,
се връща обратно,
и
сърцето разкъсва …
*
и се виждам
как тичам към тебе
през света
през свят от ливади
с тръни в петите
с болка във хълбока
се изправям и падам
нямаш настигане
нямаш
не и додето си там
зад гърба ми
*
разливаме се в плиткото
делим се в водопади
течем през другия
и вдън земя пропадаме
сдвоява ни отново
общата природа
във теб със силата
във мен
с търпението водно
Неустоимата
споделяте пространството
в сърцето ми
неподелената душа
си другарува
неподеляемото тяло
ви изменя
прегръща се с морето, с вятъра
и бърка имената
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
