Венелин Бараков – Вечност

Венелин Бараков се е превърнал в запазена марка за лапидарна, изчистена от всичко излишно, максимално концентрирана в себе си „аскеза“ на езика, което по ярък начин кореспондира с християнските мотиви в неговата поезия. По този начин авторът влиза в царството, където „единствен господар ще бъде любовта“ през тясната, но имплозивно разточително украсена с екзистенциален смисъл, врата на стиха.

 

човек

говорят за него
говорят
и забравят
че са говорили

 

сълзите

не пресъхват

 

татко

каза
преди да си отиде
че всичко преживяно
има смисъл

 

влизане в царството

там
единствен господар
ще бъде
любовта

 

любов

търсим път
един към друг
пътят
не свършва

 

щастието

идва
тихо

 

среща

моят поглед
среща твоя

 

литургия

неделя
сутрин
чува се
камбаната на църквата
време е

 

Вечност

Пусната завеса.
Покров.
Мълча.
Останах
с отворена уста.
Чакам

на метър и половина
под земята.
И свой съм
и чужд.
Помня.
Оказва се, че помня.

Домът остана празен.
Нов стопанин ще премете
прашасалия под.
Ще смете остатъка от минало.
Боклукът
ще изхвърли.

Ненужното, излишното,
го поглъща земята.
По разместването на пръста разбрах,
че имам нов съсед.
По-леко е когато
сме двама.

Телата се разпадат.
Червеи ги лазят. И ръфат мишки.
Костта изтлява, косата – разпилява.
Останахме само слух.

Тишина.
И тук, и там.

Чакаме.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments