Кристиан Илиев – Всяка сутрин

Представяме ви най-новите стихове на 19-годишния Кристиан Илиев от София, понастоящем дванадесетокласник в музикалното училище „Любомир Пипков“, специалност „Класическа китара“. Освен в списанията „Нова асоциална поезия“ и „Нова социална поезия“, авторът, който пише активно поезия от няколко години насам, има вече публикации и в електронните издания „Кръстопът“ , „Manu Propria“, „Диаскоп-комикс“ и др. Статия публикувана в сп. „Жената Днес“ преди две години срещу скандалното писане на Кристиан и литературната традиция на късния Ани Илков се превръща в конкретен повод за създаването на групата Нова Социална Поезия.

 

смърт

времето се разминава
и дните пререждат себе си
сякаш всичко за което си се борил
се превръща в катафалка
която те блъска на пешеходна пътека
и те убива на място
но ковчегът в нея вече е зает
единственият ти шанс
е да станеш
да погледнеш
и ако можеш
да си хванеш такси за вкъщи

 

стълбище

мъртвият върви заедно
с тишината си
на всяко второ стъпало
се спъва и
издишва
на всяко шесто
ражда майка си
и на всяко седмо
си почива

 

всяка сутрин
минавам през полето
където е рано
и росата
е още замръзнала и лепкава
стъпквам я
сякаш вместо нея си ти
после ще го изповядам
но знам
че няма да ми олекне

 

не мога да те накарам
да се влюбиш отново
в сянката ми
която изчезва всеки път
когато мисля за теб
и кара сърцето
да чупи ребрата ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments