Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов – Реторически полет с ангели на утехата

Животът е отвъден като любов завинаги – предлагаме ви най-новия съвместен текст на Виктор Иванов и Ивайло Мерджанов в рубриката ни за колективно, но подчертано асоциално творчество – „Изход“.  Нека с чисто око ги последваме в небето.

 

Реторически полет с ангели на утехата

ела с мен там където скорпионите
създават нов живот
и пясъци голи целуват снагата на дните

ела където лъжите не съществуват
и безвъзвратно отлитат измамите

където всяко отчаяние изтича без памет и сила

и долитат ангелите на утехата
сред негаснещи в мрака ярки лъчи –

ела с мен в зарите седмокрили на нежност без предели
вечност душата ми носи за тебе – врати се небесни отварят

ела с мене където светът не е само груба дума
кална и зла

в светлината на изгреви бели търси ме
по-топла от огън и сънища златни

ела и името ми намери и очисти го
от мрака на смъртната пръст в която роден съм и аз

ела отвъд всяка болна раздяла и среща последна

след мене тръгни през горите като кораб по води
като орлица с чисто око ме последвай в небето

там ела където под трите слънца на забравата
истината е поредното клише смъртно като вода в пустиня

и долитат ангелите на утехата
сред негаснещи в мрака ярки лъчи – врати се небесни отварят

ела с мен там където възкръсват телата
пред лицето на светлина вечна и радост безкрайна

а моята обич не изоставя огъня си никога
и няма да угасне
под звездния хлад на очите ти

що мога само аз да усетя и нарисувам
ако ти не беше само блян

отвъден
като любов

завинаги

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments