Райна Вакова – Отчаяна е нежността на думите

Райна Вакова е едно от имената, с които списание „Нова Асоциална Поезия“ се гордее, че избраха да направят своя поетичен дебют именно на неговите страници. Поетиката на авторката е крайно своеобразна, ударна и категорично разпознаваема. Щастливи сме, че имаме възможността да публикуваме най-новите й стихове на рождения й ден. Честит празник от името на редакцията на нашето издание!

 

*
Ако можех да избирам,
щях да сънувам въртележка
с истински еднорози,
около тях светът да бяга
и само аз в пътеката към себе си
да съм една и съща.

 

*
За какво ми е картината, Рене?-
Вярно,че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала.
Нали откакто доячките на змии
те вързаха с усмирителницата,
тази картина стана безсмъртна?
-Какъв автопортрет, Рене?-
Някакъв непознат иска да ми подари
очите си вместо прозорец:
„Тези очи не са мои. Тези очи са кучешки,
подарък за една конспирация.
Тайни са, тайно гледат и имат тайни.“

Мразиш ме, когато се страхувам.

– Как да те забравя, Рене?-
Двойник си на белия лебед,
който ме съди.

 

*
Два гълъба се целуват
на уличната лампа,
а аз като снежинка
до скута на земята стигам.
И само струйка вятър паметта е,
че аз и птици сме били.

 

*
Шествие на сенки
в топла пепел.
Бръшлян и здравец
бавно си мълчат.
Светлите ми длани
се протягат,
чакайки
цъфтежа
на цветчето.

 

*
Над нивото на твоето легло
е мъглата на 30 годишния ми воал.
Под нивото на твоето легло
– нещо старо, нещо още по-старо, нещо сиво
и нещо назаем.
Усещаш ли разкъсаната облачност?
Скок към слънцето.
Отчаяна е нежността на думите.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments