Борис Гребеншчиков – Рокендролът е мъртъв

Борис Гребеншчиков е един от първите и най-продуктивни творци на руската рок сцена. Математик по образование, БГ хваща китарата още като студент и през далечната 1972 г. основава група Аквариум, представляваща уникален синтез между класически рок, реге, влияния от руската народна музика, ню уейва и дори електроника. Философските текстове на Гребеншчиков се превръщат в образец за цялото поколение на Ленинградския рок клуб и творците, на които БГ подава ръка – Виктор Цой, Александър Башлачов, Сергей Курьохин. Гребеншчиков е наречен „Първата съветска международна рокзвезда“ при гостуването си на Дейвид Летерман през 1989 г., когато издава първия си самостоятелен албум на английски език – „Radio Silence“. До момента има над 30 албума с „Аквариум“, 10 самостоятелни, както и 10 издадени книги.

Денис Олегов

 

Аделаида

Вятър, буря и сняг.
Сами сме в този дом.
Не се бои от почукването
в прозореца – то е за мен.
Това е северният вятър,
ние сме в дланите му.

Но северният вятър ми е приятел.
Той пази всичко скрито.
Той ще направи така,
че небето ще е свободно
от облаци.
Там, където ще изгрее звездата
Аделаида.

Помня движението на устните,
докосването на ръцете.
Чувал съм, че времето трие всичко.
Ти слушаше ритъма на сърцето –
това е коса на камък.
И няма печал, ни зло.
Ни горест, нито обида.
Има само северен вятър,
и той ще ме събуди
там, където изгрее звездата
Аделаида.

 

Изкуството да си смирен

Ще оцветя стаята в светло.
Ще направя нови врати.
Ако падне сняг,
ще узнаем чак на сутринта.
Хубава година за четене,
хубава година да се отклониш
от следите.
Странно – пях толкова дълго.
Възможно е да има нещо в това.

Вземи ме на реката,
потопи ме във водата.
Научи ме на изкуството да си смирен.
Вземи ме на реката.

Танцувахме на плажа,
обичахме в пясъка.
Летяхме по-високо от птици,
държахме камъни в длани.
Ямшу и оникс: Кристал, за да виждаш по-добре.
Чай в полунощната кухня.
Нуждаехме се от толкова много.

Ще оцветя стаята в светло.
Ще направя нови врати.
Ако нощта ще е тъмна,
ще излезем малко по-рано,
за да говорим тихо,
да отмерваме времето по звездите.
Ще тръгнем, докосвайки дърветата.
Странно, пях толкова дълго.

 

Митнически блус

Родих се на митницата,
когато паднах на пода.
Баща ми беше търговец,
а другият – Интерпол.
Третият баща – Дзержински,
четвъртият – кокаин.
Откакто са в мавзолея, мамо,
останах съвсем сам.

Имам две фрази, мамо,
аз съм чист бухарски емир.
Когато съм трезвен – съм Муму и Герасим, майко,
а така съм Война и мир.

Издразнен съм по цял ден,
вече дванадесет години.
Не дишайте, когато влизам,
аз съм наркотичен яд.
Сърцето ми е от боя,
кръвта е диетималид.
Не трябва да ме гледате,
за да не умрете като вид.

На юг има бесен кактус,
на север – тундра и тайга.
И тук, и там шамани, майко.
И аз съм шаман, но друг –
не излизам от астрала.
А изляза ли, пия вино.
Има много високи материи, майко,
но ги обеднявам в една.

 

Див мед

Те имат скорост, те имат други дела.
Възможно е да са само видео.
Нека знам, че съм тук, дай ми ръка
веднъж за сърцето,
два, за да видя как угасват звездите.
Каменен под, хартиени стени,
но мога да направя така, че тук да е топло.

Знам, че на вкус сме като див мед.
В началото ще е странно, но ще мине.
И след това някой ще каже, че имаха лед.
О, още една вечер.

Възможно да е радост,
възможно е вятърът да ги нарече с ново име,
няма смисъл да се боим от възгледи.
Така или иначе отиваме от другата страна.
Докато сме тук дай ми ръка.
Това е крачка по острието на бръснача.
Още един миг под прицела на небесата.
Това е като сняг на устните,
не можеш да го опишеш с думи.

 

Велика железничарска симфония

Учих се да бъда дете, търсех си причал.
Разбих си челото в чакъла и започнах отначало.
Ох, не е лесно да си духовен – в главата ти кръстове.
А по света бърза влак, и във вагона пътуваш ти.

На младите на небето им е скучно, няма да влезеш, ако си стар.
На Голгота броди Буда и вика „Аллах Акбар“!
Неизвестно е къде ми е мястото, след като съм в тая страна.
Машинистът сам не знае, че вози теб към мен.

Има краеве без печал и краеве без мъка.
Кристален гроб със свещи е закован с три дъски.
Време е на серафимите да се развикат в пролетта.
Машинистът сам не знае, че вози теб към мен.

В света всичко е непонятно, всичко ще изтлее – ето кръст.
Бих обичал цялата флора-фауна, в сърцето няма свободно място.
Влакът твой пътува в кръг, релсите се топят като в сън.
Машинистът сам не знае, че вози теб към мен.

 

Рокендролът е мъртъв

Какви нервни лица – да има беда.
Помня, имаше небе, но не помня къде.
Ще се срещнем отново, ще си кажем „привет“.
В това нещо не е както трябва.

Рокендролът е мъртъв, а аз още не.
Рокендролът е мъртъв, а аз…
Които ни обичат, гледат след нас.
Рокендролът е мъртъв, а аз още не.

Отсега времето ще тече праволинейно.
Крачка нагоре, крачка в страни – светът им зад гърба.
Изгорих живота им като купчина вестници.
Остана само мръсен асфалт.

Лакът до лакътя, тухла в стената.
Стояхме прекалено гордо – ще платим тройно.
За тези, които ходеха с нас, за тези, които ни чакаха.
За тези, които никога няма да ни простят, че

рокендролът е мъртъв, а ние още не.
Рокендролът е мъртъв, а ние…
Които ни обичат, гледат след нас.
Рокендролът е мъртъв, а ние..

 

(превод от руски – Денис Олегов)

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments