Ивона Иванова & Ивайло Мерджанов – В празния храм на сърцето ти

Вместо да слушаш Joy Division, измий си чинията. В студения, слънчев февруарски ден стартираме апокалиптичната ни, отвъдна рубрика за съвместно писане „Изход“ с общите арктически сънища на Ивайло Мерджанов и Ивона Иванова. Между живота и смъртта има незначителна разлика, но тя може да се види само в празния храм на сърцето.

 

АРКТИЧЕСКИ СЪНИЩА

сънувам сини тигри на чувствата в арктичната пустиня
прибирам сърцето ти на топло в джоба си
не тръгвай и не заминавай тук остани

и вместо да слушаш Joy Division измий си чинията
ела и разруши в душата ми на каменната нощ стените
тая бавна нощ непоносима тъмен океан безкраен

крепост непристъпна е самотата ни –

но ти ела при мене опази ме като свещ
насред вихрите в празния храм на сърцето си
пожелай ми никога небивалото излекувай ме спаси ме

 

БИТИЕ – ГРОБЕН ЛАБИРИНТ ОТ САМОТА & ХАОС

искам да разкрия тайната на самотата
но в райската градина на ужасното ти съществуване
чувам само ти си самотата ми

по-хубаво от това няма как да ти се случи
по-лошо от това няма как да ти се случи
няма смисъл
обичам те откажи се

не искай адската ми тайна в мрак обвита
за коя забравена улица говориш
кой дом няма да посетиш отново никога

самотата е вечната държава на сърцето
аз й обявих война няма смисъл откажи се обичам те

не казвай никога че ме обичаш

 

НЕЗНАЧИТЕЛНАТА РАЗЛИКА НА ИМЕ ЛЮБОВ

с теб имах другар спътник лечител и смисъл
без теб съм сакат озверял гол мръсен и сам

с теб има живот път надежда ориентир в нищото
без теб има само смърт – отвъдното ми избавление
изгряло като черно слънце в душата ми вместо теб

не искам и не мога повече да чакам и да се моля
твоята светлина да го угаси и спре

простих ти всичките грешки липсата на любов
която ме направи бездомник завинаги

сега искам
само да забравя
и полетя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments