Христина Лалева доказва непознатата теорема на любовта (не) по Пазолини. Родена и израснала в тъмния софийски квартал Княжево – българският Туин Пийкс, тя продължава уверено да пише своеобразната си, болезнена и талантлива поезия.
любов
доказваш съществуването ми
като теорема
непозната за мен
поглъщаш ме
сякаш съм
дом от цигара
и ме издишваш
заключвайки вратата
след мен
любовта ти –
молив без графит
празен лист
ненаписана поема
път без маркировка
объркваща
и незаконна
давя се
в празния лист
редовете запълвам със себе си
макар и с химикалка
без пълнител
писането ме лекува
редовете са спринцовка
успокоителни
химикалката – моята дневна доза морфин
наркоманията е поезия
поглъщах думите ти
като цигарен дим
вслушвах се в разстоянието ти
докосвах те от километри
снежната покривка нарастваше
погледите се отдалечаваха
думите ставаха все по-безшумни
докосвайки зимата
която помни
топлината на тялото ти
любов
разруши всяка преграда
развържи оковите като обувки
и влез в моите стъпки
вдишай границите
на душата ми
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
