Виктор Иванов – Причастие

Виктор Иванов е роден на 24 май 1991 г. в София. Завършва средното си образование в столицата с профил английски език и компютърни технологии, след което и международни отношения в УНСС. От късната есен на 2017 г. се завръща отново в България след немалък престой в Катар, където доскоро живее и работи. От 11-годишен, в качеството си на член на групата „Рамбо 13“ и в лично такова, публикува в българския литературен печат – „Литературен вестник“, „Литературен форум“, страницата за поезия на в-к. „Сега“ и др. След известно прекъсване, активно се връща към писане на поезия, по повод зараждането на литературното движение „Нова асоциална поезия“.

причастие

поезията беше грешка

но тя е
единственият начин

да бъда себе си

 

*
не знам кое е по-лошо –

че не виждам смисъл
в нищо

или че смисълът
си ти

 

в основата си

животът
е поет

който вечно търси това

което хората
наричат любов

 

алея на славата

на земята
хората имат всичко –

телевизори
сяра
метадон

нямат само най-важното –

причина
да съществуват

 

в началото

Бог
създаде човекът

човекът стана поет

а за поета
остана единствено смъртта

 

светлината е мракът

в който виждам себе си

през светлината
виждам само теб

 

небе

вие всички сте звезди
които някога са били хора –

каза Бог
и тихо си отиде

 

небето
смъртта
Бог

опитах всичко –

спасението
си ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments