Невена Борисова – Ветрове

Силвия Плат, ветрове и ангел с човешка кожа – представяме ви най-новите чудесни стихове на Невена Борисова. Авторката е родена през 1987 г. във Велико Търново. Завършва паралелка с изучаване на английски и немски език в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“. Висшето й образование е по социология и журналистика. За първи път поезията й е отличена на Националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“, когато е студент първи курс. Счита, че поезията и журналистиката са „прозорци на една и съща стая“ и споделя, че „опознава истински хората, докато пише за тях“. Стихосбирката й „Бавни портрети“ (2008 г.) печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2009 и Националния поетичен конкурс „Млади гласове“ в Каварна. През 2016 г. излиза и втората й книга с поезия – „Времетраене“.

 

Ветрове

Вторачила съм се в отсрещната стена.
С. Плат

Силвия, какво би казала за детството си?
Нима оттам всички нишки се разтягат,
огъват, припламват те, и не можем
да угасим този огън.

Изморявам се от всички мои платна и
чужди ветрове. Чуй как плющи гневът.
Изстенват нарциси, мляко капе от маковете.
А аз съм съсечена и цъфтя едновременно.
Какво за твоята смърт?
Поставили сме я в кристалната ваза на твоите стихове.
Но дали смъртта е достатъчна? Детството?

Достатъчни ли са те, за да не бъдем щастливи?

 

Бюст на ангел

Със русите коси, криле и ореол художникът е искал
да ни заблуди,
че е рисувал ангел, но кожата човешка е.
Това лице се е напукало – разбира се, че
времето опитва да отнеме белотата.
Изпърво бил е нежен,
после паднал и раздрал крилете си
като хартия, той сега
отпива от нощта като от халба, става рано сутрин.
Боязлив е, щом се заговори за смъртта.

Защото
така приятно е да пие липов чай следобед.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments