Лилия Резачева е родена в Трявна през 1994 година и от дете се занимава с изкуство. Свирила е на пиано, пяла е в хор, участвала е в литературен клуб и е публикувала стихотворения в местния вестник. Понастоящем е активен сътрудник на електронно списание „Нова асоциална поезия“ и учи право във Великотърновския университет.
Насън
удрям лактите си
в стената,
защото ми е тясно
когато съм сама.
Зима
Януари е слънчев
като юлския ден,
в който съм родена.
Потропвам леко
с крак в такт
на музика от стара плоча,
по-красива съм от
твоята елха и подаръците
крия вътре в мене.
Моно
Всяка земна привързаност
не е любов, а карикатура.
И истинският смисъл открих
в една стара картина,
която стана свята като икона.
Той е мой Господар,
но моят Господар е и твой.
Baby I all I want…
Душата ти е
като некрозирала
тъкан. Нужно ти е
чудо, но не го заслужаваш.
Why I work so hard for you?
Не всяка жена
работи здраво за парите си,
аз знам цената на всяка
монета за която съм износила
хиляди табли и на раменете
си срам от похотливи погледи.
Сковава ме физическа болка
в ръцете от това
да седя прегърбена над легена,
като в романите на Зола,
а ти като някой непознат
да твърдиш,
че никога не съм достатъчно добра.
As good as
Нищо не е
толкова добро
колкото да ме обичаш,
надявам се да
те боли много.
Thunderbird
Мисля си,
че любовта е кола
модел ’66.
Любов
Огорчение
от миналото ти.
*
Някога дали
ще се чувствам
все едно съм заря
в небето на
някой голям
празник,
достатъчно време
съм била привидение.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018
