Лили Резачева – Моно

Лилия Резачева е родена в Трявна през 1994 година и от дете се занимава с изкуство. Свирила е на пиано, пяла е в хор, участвала е в литературен клуб и е публикувала стихотворения в местния вестник. Понастоящем е активен сътрудник на електронно списание „Нова асоциална поезия“ и учи право във Великотърновския университет.

 

Насън
удрям лактите си
в стената,
защото ми е тясно
когато съм сама.

 

Зима

Януари е слънчев
като юлския ден,
в който съм родена.
Потропвам леко
с крак в такт
на музика от стара плоча,
по-красива съм от
твоята елха и подаръците
крия вътре в мене.

 

Моно

Всяка земна привързаност
не е любов, а карикатура.
И истинският смисъл открих
в една стара картина,
която стана свята като икона.
Той е мой Господар,
но моят Господар е и твой.

 

Baby I all I want…

Душата ти е
като некрозирала
тъкан. Нужно ти е
чудо, но не го заслужаваш.

 

Why I work so hard for you?

Не всяка жена
работи здраво за парите си,
аз знам цената на всяка
монета за която съм износила
хиляди табли и на раменете
си срам от похотливи погледи.
Сковава ме физическа болка
в ръцете от това
да седя прегърбена над легена,
като в романите на Зола,
а ти като някой непознат
да твърдиш,
че никога не съм достатъчно добра.

 

As good as

Нищо не е
толкова добро
колкото да ме обичаш,
надявам се да
те боли много.

 

Thunderbird

Мисля си,
че любовта е кола
модел ’66.

 

Любов

Огорчение
от миналото ти.

 

*
Някога дали
ще се чувствам
все едно съм заря
в небето на
някой голям
празник,
достатъчно време
съм била привидение.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments