Юлия Радева – Отчаянието седнало на стола ми

Най-страшната нощ е тази, в която не обичаш, тогава мълчанието е престъпление и наказание, а езикът е създаден само за прошката. Представяме ви втората публикация в нашето електронно издание на Юлия Радева от София, която като Александър и Виктор Иванови е завършила УНСС, а по професия е като Божидар Пангелов – икономист.

 

Развържи я луната

Не пипай звездите, не искам луната.
Остави небето в покой.
Разбираш ли всъщност, какво ми е нужно-
искам да виждам, как тревата
изправя своите стръкчета след твоите стъпки в двора.

 

*
Обичам те, аз нося слънце
стопява се снегът и вдишвам Вяра
и с тази непозната сила
стигам теб и устните ти стигам
две снежинки време
преди да се стопят е всичко.

 

*
„Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени“
две деца сме изгубени
две деца сме слепи,
от сърцата ни само надежда.
Тази кратка светеща точка
е всичко- звездица,водица,
бръчица влюбена нося и се опитвам
да видиш, да чуеш – искам да викам
ала думите глъхнат сдъвкани –
Бих те откраднала – в нощите може,
в колесница с два пряга коне мощни
ще те измъкна – спящ и сънуващ –
тогава си мой и ме искаш – тогава
ще открадна всичко.
„Не си отивай чуваш ли не тръгвай“
пише поета а аз се опитвам
денят си в нощ да превърна
и храня конете.

 

*
Тази нощ нещо страшно се случи.
Тази нощ половината свят се срути
и вятъра спря да диша зарови ме в пясъци,
сълзите застинаха в чакане звездите проплакаха.
Тази нощ спрях да обичам.

 

За прошката е думата

Тази неделя,точно тази неделя
плътна завеса прегръща небето,
ражда се утрото – чувам че вика –
искам я масата, маса за двама,
а, на покривката – твоите очи
и благата дума
отсреща – „прости“ ще изричам
до безсъние и до безвремие ще повтарям
въздухът от дъха ми трепти от обичане.
Не можах да си тръгна и краката тежаха
бях обула най-тежките думи
и речта ми тежеше
и на сбогом не се научих
щом си до мене…щом си до мене…
И се връщам в нощта, там се ражда прошката
между твоето „искам те“ и моето „да“
а, навън с нож да режеш отчаянието
то е седнало на стола ми.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments