Стефания Милева – В редицата на Фибоначи

Когато се изгубим в съня си, само Другият може да ни каже, дали това е всичко. Представяме ви втората публикация в списание „Нова асоциална поезия“ на Стефания Милева от град Русе. Авторката работи дълги години в областта на културата и има редица научни и литературни публикации.

 

Водиш ме
из лабиринтите
на колебанията
на всеки
изход
котка
в дъжда

 

Нямаш
търпение
за много
неща
а си имал:
родителите
да се родят
да пораснат
да се намерят
да се родиш

 

Ти надникна
в мен
не видя
нищо
бе забравил
да вземеш
светлина
да ме озариш
отвътре

 

Мъжете
винаги
са
завоеватели
дори когато
не са
натрапници

 

Думи
тънки
като
шиш
кървиш
отвътре

 

Завързваш ме
с мълчание
в секундите
на пясъчен
часовник
става
все по-сухо
сенчесто
и тихо

 

По стъпалата
на любовта ти
до
облака
от който
вали
тъгата ми

 

Господи,
посей
живота ми
в редицата на Фибоначи:
привиден хаос
вътрешен ред

 

Изгубих те
в съня си
кажи ми
ако това
не е
всичко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments