Румен Стоилов – Смъртта на Героя

Кралят винаги е гол, а всички ни чака смъртта на героя. Представяме ви втората публикация на страниците на „Нова асоциална поезия“ на Румен Стоилов – 58-годишен артист, поет и художник.

 

Смъртта на Героя

Той беше обикновен герой
Герой от пиеса позната
Всъщност не голям герой
Дори без реплика
Обикновен статист
Явяващ се в последно действие
Като лице което пада
Но вместо това
Зад кулисите падна греда
Малко по-рано от края
Върху главата на героя

 

Същността на нещата

Тогава
Хората не се усмихват
В обектива на камера
Бъди актьор
През лятото в което плуваш
До отворена врата
Стоях стоях
Чертах кръга
Срещу стената
Заради това което
Няма да се върне
Утре ясно е и
Твърде бързо

 

Кралят винаги е гол

Късно сутрин кафето е изпито
По навик малкото момиче
Отдавна вече е голямо
И тогава гледай
Кой се приближава
Не за пръв път нов
Гласът трепери зад лицето
Както се усмихваш нервно
Нетърпелив човече в панталони
Какво точно мислиш аз не знам
Докато се смеят устни
В края на сезона хвърчила летят
Горе от небето голи
Падащи звезди надолу
Към главата без корона

 

Стъпки

Погледни ме сега
Спомних си
За две неща моля
Спри полека спри
Представи си жива лава
Между две очи
Паднал на земята запомни
Най-лошото пътешествие
Което ти остава
Вече не предстои

 

Колапс

Повече не обяснявай нищо
Обкръжено и почти болезнено
Лежащо в мрака
С проблясъка на миг
Мечтанието става невъзможно
Поносимо износено внимание
Изследвано и търсено
Сериозно никога
В огледалото на миналото
Времето момента винаги
Не можеш да ги видиш
Куха статуя
Вътре все още жива
Макар без сетива
Там нещо става
Но какво

 

Храна за кучета

Снежинки
Гушат се жълтите павета
Столица
Откъсвам шушулка и ближа
По езика ми пикня
Локви
Господин и госпожа в палтенца
Пушат от червени мисли
Пух снежинки сини
Кал
Звънчета от шейна
Под лампичките свечерява се
Витоша катерим
Към нощта

 

Мъжественост

В началото войникът
подлежи на възмъжаване
Това е лесно и бързо
Косата му се премахва
Облича се в неудобни смешни дрехи
Пристяга се с колан
през диафрагмата
Натоварва се с оръжия и боеприпаси
Обува се в мъчителни обувки
После марширува до припадък
Свестява се чрез заплахи
Няма какво да каже
Освен да се подчини
Така става мъж
Човек от мъжки пол
Ако няма война се връща
Намира жена
на която да се подчинява
Той не мисли така
Когато мисли
си спомня възмъжаването
Мъжът е такъв ако служи
Освен когато го прави за себе си
Тогава минава за нещо друго
Запасен по негодност
Не е за вярване

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments