Роуз Траян – Последната цигара време

Сърцето е легло, декември е чуплив, а в Париж е толкова дъждовно тези дни – представяме ви чувствената, екзистенциална поезия на Роуз Траян, поредна нейна публикация в нашето електронно издание. Авторката, която е родена в Балчик, се занимава с кинорежисура и понастоящем живее, и работи във френската столица. През 2012г. излиза дебютният й роман „Химера за живот“, който е последван от две поетични книги – „Шепот“, изд. Мартинели 2012 г. и „Оргазмът на една химикалка“, изд. Сиела 2013 г. Росица учи кино и телевизия в Арт колеж по екранни изкуства – София, след което специализира като асистент-режисьор в Париж. През ноември 2015г., излиза филмът й ‘Обичам те, татко’, който взема участие на фестивала в Кан.

 

*
Сърцето ти е легло,
където душите се
обичат, а телата
се задоволяват само
с докосване.

 

Не съм те чакала
насън сред пепелищата
на дните ни, за да си
тръгнеш на яве
с последната цигара време.

 

*
Най-дълготрайната лъжа
е тази по целунатите устни.
знаеш, кожата помни, а очите
говорят най-вече, когато вече
няма какво повече да си кажем.

 

изгубих посоката
между пуловерите
и страниците й
между кризите и
сезоните в сърцето
й
най-много я обичах
гола със страховете
си, по кафе и по без
нищо, защото само
тогава любовта й
забрaвяше зимата

 

дъждът изтрива всичко

а в Париж вали като
из ведро последните
дни.
думите окапват
като листата по гарите
и последният адрес,
до който писа, не се
откри.
дъждът е всичко,
което нямаме и всичко,
което имахме, брояхме
капките като секунди
недочакани навреме…

а в Париж
е толкова дъждовно тези
дни.

 

декември е чуплив
гарите замръзват
с времето
часовниците
пускат висулки
изтърват се спирки
както посоки
.
казах ти че душата
се чупи лесно когато
измръзне

 

*
Отчупваш разочарованията
ни и ги хвърляш в
слънчогледови кладенци,
където единствената
светлина е тази на ръката
ти, преди да си тръгнеш.
Сбогуванията са винаги
по залез.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments