Георги Бутраков – Богомолката просеща втори оргазъм

Предлагаме ви втората публикация в електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Георги Бутраков от Благоевград. Нека си припомним, как младият автор
представи себе си при дебюта си в миналия ни брой: „Георги Бутраков (1991 – soon enough)
Remarkably unremarkable.
Професионално се занимавам с наливане на алкохол в чаши.
Непрофесионално – с изпразването на алкохол от чаши.
Понякога успявам да си запиша пиянските, самотни мисли.
Дано са интересни.“

 

Просто питам…

Успя ли
Да заровиш ножа във
Вчерашния вятър?
Коя киселина трябваше
За пръстовите отпечатъци?
Кървавите следи
Водещи към Холивуд
Успя ли да преместиш
На Широката Улица?
Господин Съдия?
Господин Прокурор?
Дали дулата кървят?
Дали раните димят?
Когато обратните започнат
Да дискриминират?
Дали червеите отслабват
На кална диета
Когато гробарите стачкуват?
Дали осъдените на смърт
Танцуват джига
Когато палача умира
От дребна шарка?
Дали Мохамед би
Носил кръста към Голгота?
Дали Христос би
завоювал Мека?
Дали така биха се научили
На толерантност?
Господин Съдия?
Господин Прокурор?
Въпроси винаги ще се задават.

 

Тостове

За щурците през зимата пих
И за капамата през Юли.
За студените ръбове на залеза.
За прегръщащите се таралежи.
За богомолката просеща втори оргазъм.
За забравата пих ли ?
…не помня….
За глухите пих.
Някой чу ли?
И за теб щях да пия Любов,
Ала свърших парите.
Така че последния тост
Ще го вдигнем
Когато почерпиш.

 

Проблемите на образователната
ми система

Поглъщам култура
Като хапчета.
С надеждата да помогнат
За която щат там болест.
Като Джони Уокър
С утехата , че почти е уиски.
Като привлекателна даскалица
Набиваща в надървения ми мозък:
„Това е красиво!“
„Това е истина ! „
„Това е край!“
После се прибирам.
Събувам едната обувка.
Понякога и другата.
Обличам половин литър
От някоя бутилка и
Спомените за „Красота“ и „ Истина“
Изчезват.
Но поне това за „Краят“ го разбрах.“

 

Рестарт

Нещо все пак потрепва в тясната стая.
Странно! При все че ми спряха времето
Заради неплатени сметки.
Завъртам очи в ръждивите им орбити.

Не е зората,
Спряла да размахва кървави криле,
Готова да пропадне в тъмното на вчера.

Не са останките
В пукнатата чаша за кафе,
Покрити с бяло-зеленикава коричка.
За пръв път не трябва да сърбам бързо
Докато капе по пръстите ми.

Не е цигарения дим,
Застинал в красиви изречения,
Които ме мързи да препиша.

Не е коняка
Стаен в дъната на бутилките
Като преял хищник.
Никоя плячка не може да
Развълнува краищата му.

Не съм и аз, в тясното легло.
Изпразнен от съдържание.
С маниер на ветропоказател,
Изпружил атрофирали крайници

А, ето го ! Виси на колана ми
За голата крушка.
С ореол от хартиени жерави
Около бледото лице.
С ръкава на една от черните ми ризи
Затъкнат в гърлото.

Има моите очи,
Но малко объркан и разтревожен поглед.
Сигурно му се пикае или
Копчетата на ръкава бодът
Небцето му.

Иначе си е наред.
Обещавам!
….
Очертава се хубава вечност
И спокойна неделя.
….
Само да не забравя да го сваля
Когато отида да платя
Времето!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments