Идеята за новата рубрика за „колективно творчество“ в списание „Нова асоциална поезия“ наречена Изход е на Божидар Пангелов и нейното име идва от едно от най-хубавите му и популярни стихотворения. Целта на същата, по думите на автора на „Перо от Фуджияма“, който неотдавна влезе и в американските читанки, е да представи процеса на взаимодействие между асоциалните по дефиниция поети. Различни стилове, мирогледи, човешки същности в своите крайности се докосват в словото, което обединява. След Ивайло Мерджанов и Ивона Иванова, в брой 7 на нашето издание ви предлагаме и общото вдъхновение на поетите Божидар Пангелов,
доайен на НАСП и Георги Славов, който се нарежда сред най-младите автори на литературното движение.
Къщата, в която няма
Къщата, в която няма
(ах, Шираз, славеите пеят
нощем)
нищо друго, освен цялата
надежда, съществува
(не продавай килимите с
шарки, Фатима).
Там реката се влива в
река. Като сън в
сънища
(не говори нищо за скръб
вече, прибулена).
Тихо ще пеят, напяват без
да се чуват, без да те будят,
без да ги има.
Тихо , тихо се сипят
пръстите на ръцете ми
от неверие.
Божидар Пангелов
Шираз
В една единствена градина лягам
дворецът в джамията
Арам
до него тленният музей
стои като висулка
Плодове и зеленчуци
разпръснати в пустините
миражите картините от
злато
отнемат ценността
под бергамондови дървета
има фестивал в септември
Остават тихи
чаената къща и
гробниците на поетите
Георги Славов
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018
