Христина Гутева е родена на 5.01.1966 г. в Бургас, израснала и учила в Балчик. 1991 г. завършва ТУ-Варна и остава да живее в същия град. 1999 г. издава книга – разкази и есета „Бягство в светлината“, книгоиздателство „Зограф“ Варна, редактор Иван Бъчваров. Същата година става член на Съюза на свободните писатели в България, филиал Варна. Има публикации във вестника на същия – „Литературен прилив“. 2011 г. публикуват нейни стихове на английски в списанието „The Brinks Virtual Gallery Cafe“. 2016 и 2017 г. има публикувани разкази в балчишкия вестник „Балчишки телеграф“. Понастоящем пише основно стихове и публикува в електронно списание „Нова асоциална поезия“.
*
Радостта е тъга,
опакована в усмивка.
*
Страхът се страхува,
желанието желае
отвъд тях е
долината на розите.
*
Желанията ти са перата
по кожата ми,
нека нахраним небето
с полета си.
*
Мълчанието е нощ
към звездите
отправяме молитви
и двамата.
*
Не съм те виждала,
ни чувала от месец
не се съмнявам
в твоето съществуване,
а в моето.
*
Любовта убива,
откажи се сега
и никога няма да разбереш
какво е да си жив.
*
Обичай смъртта
и тя ще умре.
*
прегръдки за мълчание
заменям
от думите
съм уморена
*
Не прониквай
в тишината ми
ще оглушееш.
*
Обичам те –
ако е твърде много за теб
да спрем
преди да е станало
твърде малко
за мен.
Отражение
кое от двете
съм аз
*
Нося Бога в себе си,
Той те обича.
*
Боя се
че ако съм твърде нежна
бедствие
и двама ни ще помете.
*
Събирам сълзи
търся небе
да ги излея като дъжд
който да измие
прашния път между мен и теб.
*
Ако всички сме щастливи
този свят
ще е обезлюден.
*
Бягам от теб
за да
остана с теб
сляпа е
светлината в очите ни.
*
Приемам
самотата като дар,
всичко друго си отива.
*
В ден като този,
когато небето се слива
със снежната пустош,
ти къде си, знам,
но питам се –
къде съм аз?
*
Вярвам
че живея
а всъщност
през цялото време
търся начин
да умра.
*
Единственият гроб,
който някога ще посетя е моят,
да си благодаря,
че независимо от всички рани,
обичах.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018
