букви сме
колкото и да не ти се иска
все ще се срещнем
в някоя случайна дума
АМНЕЗИЯ
сънувам те
всяка нощ
а ти не помниш
нищо
ВЪЗЕЛ
мислим един за друг
копнежите са възли
разсичаме ги с отсъствия
ВЪПРОС
порок на
сърцето ли е
когато бие
за теб?
ГРАФИТ
погледът убит е
очите са въглен
рисуват надежда
РЕВНОСТ
не понасям дрехи
да докосват тялото ти
съблечи се!
ЖАР
душата още тлее
тялото иска
да е пламък
ЕСЕН
хиляди стонове
на умиращи листа
светът защо ликува?
ЗАЛЕЗ
усмивката
не скрива
липсата
на блясък
в очите ти
кого лъжеш?
СТЪПКИ
заблуждавам се че
не оставяш следи
в душата ми
тогава защо чакам
времето да ги заличи
ЕКЛЕКТИКА
харчим време
спестяваме пари
купуваме смърт
животът –
магазин
във който
се набива на очи
голям среден пръст
*
късаме си нервите
най-истинските струни
на които не звучи
фалшива музика
освен усмивките
при разминаване
СЪРЦЕ
систо- или диасто-
всичко е -лично
кръвта е норма
любовта е път
а паузите
на аритмия
раждат поезия
УБЕЖИЩЕ
във владенията на Морфей
няма невъзможни неща
там дори любовта ти
изглежда истинска
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017