*
днес моята
стена е
вратата
през която
ти някога влезе
космос
мигът преди
да се родя
мигът преди
да си тръгнеш
толкова много
си приличат
*
най-високите
мечти
поникват
в наскоро
опожарената
гора
в очите ти
вече чета
себе си
наобратно
*
прощалният бал
на глухарчетата
от ние
изпадаме отново
аз и ти
*
искам да
издишам
рязко
спомена
за теб
време е
да прибера цветята
от балкона
да махна комарниците
да прибера себе си
от теб
завинаги
*
всяка малка
крачка към теб –
вече съм зад
шамандурите
толкова съм пълна
с теб
че не знам
как да си
проправя път
в себе си
да се прегърна
капан
всеки път
когато
направя
крачка
към
сърцето ти
капанът
щраква
вътре съм
храната ми
са празни
обещания
и в болката
приемам
всички
за да изляза
жива
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017
