по тъмно
по тихите улици
крачат хора
прегърнали през рамо
самотата си
и аз вървя
по същите улици
погребение
пред вратата на църквата
има опашка
никой не се бута
никой не се прережда
мисъл
седя си вкъщи
и пътувам
по пътя
мъча се да разбера знаците които
Бог ни праща
не винаги ги разбирам
но продължавам
да опитвам
спомен
върху гроба
са оставени
пресни цветя
някой е идвал
преди мен
събота вечер
лежим притиснати
един до друг
утрото
е далече
ангел-хранител
/на Иван Йовчев/
няколко пъти
ме спасява от глад
преди да умре
заедно
след вечеря
баба и дядо
гледат телевизия
детето забива нос в компютъра
аз чета книга
жена ми седи
в спалнята
и се мръщи
на всички
есенен пейзаж
остаряваме
още
крием сълзите си
един от друг
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017
