Боряна Богданова – Кошмари на каишка

Цигара

за ден ме вдишваш
а цял живот ме искаш
като рак съм
който те обича

 

*
страдаш с
изтъпени бодли
обичаш с
безопасни игли

 

*
съществувам само
между редове
на страници
откъснати
от книгата
която така
и не започна
да четеш

 

Детство

познах те по мухъла в мазето
който със привидна обич
прегръща стените
за да им напомни
как един друг се плашехме
от призраците в мрака
и във нас

 

Баланс

гонеха се
после тичаха
един към друг
разминаха се
и срещнаха
различни

 

*
по ръба на кръг
от мисли
за двама ни преди
разхождаш
кошмарите си
на каишка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments