в ръцете ти
единственият ми
сън
се размножава
в тях
и тишината
става
звук
вечер
с цвят на
залез
да рисувам
по теб
пейзажи
в душата ти
да откривам
хоризонти
и с език
да очертавам
слънцето
слабостта ти
е наивна
малка
кучка
аз не потъвам –
на повърхността
между
слънцето и луната
съм
и там чакам
светлината
creep
мога
да се надрусам
за последно
глътка
въздух и
еуфория –
в ръцете ми
бръмчат пчели
в мен
задръстваш
всичко
от което
може и да
преодолея
смъртта
в душата си
капитан
на малка лодка
без гребла –
тях сме
ние
такива
каквито сме
никакви –
и се обичаме
като нещастници
без празници
безгръбначни
безмозъчни и
безчувствени
и слънце няма
и слънце
никога не е имало
вятъра ме обожава
иска ме
обича ме
желая го
защото съм студен
понякога топъл
понякога съм
тих
а понякога
съм нежелан и
гаден
мръсен и див
вятър съм
и дъжд в
пустиня
мога да бъда
между пръстите ти и
да се стичам и
попивам
бавно
между краката ти
където те целувам
мога да бъда
и да не искам
и да искаш
да искам
да не мога
да бъда
теб
*
чувствам се
ненужен
на тоя
шибан
наркомански
свят
изпълнен с
болка
страст и
смърт
пияна
неориентирана и
незадоволена
възбудена и
изтощена
морално
недостижима
и краката ти
като вратите на
всеки храм
влез и остани
*
на Н.Г.
искам да
дам
цялата си нежност
на теб
искам
да дадеш
душата си
на мен
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017
