*
полъх през прозореца
се бори
със съня ми
*
мъглива сутрин
сънливо кафе
счупена чаша
*
студен вятър
закъснял автобус
бавен сън
*
градина
времето се връща при теб
бавно
*
нощта е безшумен
копринен воал
лозата капе
*
вечерта смирено гасне
а лозницата сълзи от дъжда
пеперуди
*
в сянката
на последните лъчи
дим
*
Изпереш ли чергите, лятото свършва…
така е нужно миналото понякога
*
Неделя е.
Лятото започва отново.
Днешният ден не носи нищо отпреди.
*
С плевелите трябва да се почва отначало,
все едно никога не си ги плевил,
все едно никога не ги е имало.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
