*
беззвучен
в меланхолията
на смъртта
се изправям
в живота
с вик
*
истината
горчи като
солена сълза
по ръба
на пресъхнали
устни
*
внезапни сълзи
мокрят земята
не успяват
да срещнат
страните ми
удрят най-долу
подкосяват
болят ходилата
ставам
да ги избърша
преди да потъна
*
с лъжите си
не правя признание
за яростта в пръстите
крия истината
от страст
за кръвта по роклята
и стълбата на която не си
*
не теб подозирам
в разобличаване
а твоите сълзи
изливаш ги яростно
и капеш навсякъде
достигаш ме плахо
и там почти до ръба
тихо е в моите устни
и престрашавам се
след разобличаване
цяла да те преглътна
пресъхвам от тези истини
искам с мен да останеш
и никога да не тръгваш
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
