*
пясъците са тънки
ледовете са подвижни
размяната на значения е повод за игра
за размяна на мнения
или на животи
всяка нощ
самотен вой на куче
може би съм неговата лична бездна
и извън това не съществувам
освен само като мухлясал разделител
сред книги на цената на вафла
някъде на картата
или в кармата
на чичкото пред супермаркета
жаден за чаша бира
и недопушен фас
*
на Стефан Иванов
между етажите
е като между празниците –
щракването на запалка
напомня на пистолетен изстрел
на намигване
или на нещо помежду им
покрай Силвия Чолева
(нещо като ехо в дробовете)
eла да пием
от разпенена на две
опашка на русалка
ножът отразява водата
водата отрязва ципата
дъхът е сферичен
в едната посока
лекотата му замъглява
инвалидна количка
на дъното
*
игриво разнебитена роля
върху извивките на тялото ти
(нощем с обелeните колене)
разликата е само десет сантиметра
(рикошет от лилав скорпион)
за десет години самотeн танц
може да издълбае поне десетсантиметрова яма
ако пръстта е достатъчно рохкава
или иглата достатъчно студена
разбира се
а разликата от десет сантиметра
била идеална за партньорство
казват
дали пътят е там
където зимуват бездомници
дали стените в неосветени коридори
са годни за удар с глава
дали утехата може да бъде прободена
с шило за лед
сутрешните камбани не са рядкост
но имам фобия от приятни гласове навън
студът е ключ към тайните имена на топлината
превърната в неувереност
и дрезгава песен
бялото ти отива
нека го свържа с усмивката ти
преди края
нека подредя поне лавицата в банята
да няма кой да се чуди
дали съм си измил зъбите
щом четката ми лежи до розетката на канала
вместо роза и вместо писмо
до никого
близкото е далечно
а далечното – близко
с бързите влакове
дори при голямо закъснение
забавяме скоростта на дишане
за да не ни отнесе насрещен поглед –
прожектор по пътя на думите
накрая летим
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
