няма те
следователно
не съществувам
ин и ян
едната половина от човека
е божествена
от другата
никой не се е завърнал
*
бог създаде поезията
и я нарече
любов
любов
единственият начин
да бъдем заедно
е да спра
да съществувам
зарових слънцето надълбоко
исках да видя дали
хората също могат да светят
нощем
излизам навън
търся себе си
намирам мрак
в който Бог
пише поезия
към себе си
депресията
обича слабите
поезията
ги прави безсмъртни
монолог
вечер
смъртта идва на посещение
тиха и красива
пита за теб
следва мълчание
литературата
няма смисъл
ако след нея
все още дишаш
нова асоциална поезия
завръщане в поезията
няма
продължаваме
отвъд
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
