ти и аз сме две прашни книги
скрити между други милион
из лавиците на
градска библиотека
мен ме е писал Камю
а ти си от ръцете на Зола
далече сме и в кривата на времето
и в подредбата по азбучен ред
единственото ни спасение
е някое любопитно дете
да ни извади от рафта
и в ръцете си
да ни събере
хербарий
когато си тръгна
ме остави да съхна
притисната
между страниците
на собствената ми самота
сърцето ми
е с размера
на твоята длан
свита в юмрук
имам късогледство
не виждам по-далеч
от теб
5 a.m.
лек вятър духа
тихо е
очите ми са влажни от щастие
заклещена съм между
мизантропа
и
егоиста
дето на пресекулки дишат в мен
единият се радва че е сам
другият просто отказва
красотата на утрото да раздели на две
забиваш зъби
във врата
белезите остават
по сърцето
нощем забивам
нокти в кожата ти
за да оставя спомен
че съм била там
денем ги забивам
в своята в опит да я сваля
за да изтрия спомена
че ти си бил там
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
