*
Когато изричаш
– Обичам те! –
ти ли си или другият?
*
Лудост е да те обичам,
но не го ли правя,
аз ще полудея.
*
Светулки са сълзите ми
за този,
който може да вижда
в мрака.
*
Най-свещените сълзи
не търсят очите ни,
най-топлите думи
не търсят устата ни.
*
Толкова много думи
и само един език,
когато устните са затворени.
*
Капки дъжд
по устните на покрива.
Пропуснати целувки.
*
Ин и Ян.
Нощ от бял шоколад,
а за закуска черен.
*
Когато те изгубя
от поглед,
невидима ставам
и аз.
*
И когато най-сетне
излязохме на пътя,
се оказа, че няма път.
*
Насаме с луната ледена.
Димът от цигарата ми
пише стихове.
*
Облаците са така високо,
без да им е помогнала и
една едничка дума.
*
Прелетни птици са думите,
отлитат
и в гнездата си пак се завръщат.
*
Въпросите –
корабокрушенци,
плаващи в океан от отговори.
*
Менюто не е храната.
Светлината не е източника.
Разговора за любовта
не е любов.
Времето е само дума.
И животът
не е нито дълъг, нито кратък.
*
Аз сънувам – каза нощта.
Аз обичам – каза утрото.
Нова река мие стари брегове.
*
Залята завинаги
от вълната думи,
дълбочината ми е
вечно мълчание.
*
Аз съм отворена книга,
думите неистово крещят,
между тях е тишината,
която разказва за мен.
*
Изгубих се
в онази невидима буря
между думите ти и тяхното ехо.
*
След бурята,
начупени клони и тъжни цветя.
Аз оцелявам,
крещейки „обичам те“!
*
Всяка среща аксиома е,
а продължението
теорема.
*
Прилив си когато идваш.
Блаженство е
във теб да се удавя
и не искам,
не искам да бъда спасена!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
