Ванеса Димитрова – Смъртта е прозорец на любовта ти

*
болката е в очите
на обичащите до смърт
смъртта само прозорец
на любовта ти
не скачай

 

*
пусни срамът
да си отиде
скъсай му конците
зашит е за езика
не за сърцето

 

*
с ножа дълбаеш сърца
по дланите ми
петък е
погрешка пресичам
линията
на живота ти

 

*
сънят
ражда чудовища
в мъглата на съзнанието ни
когато клетката на сърцето
е заключена
катинарът счупен
и си буден

 

*
крия се
в дъното на бутилката
правя любов от счупеното
пак съм дете
без целувка
за лека нощ

 

*
аз съм магаре
прекалено инатлива
все си знам своето
пия и пуша
и обичам хората
за които съм чужда
на инат го правя
и ми харесва
не за друго
и не ми се иска
да свърша
освен ако не е в леглото
което делиш
само с мен

 

*
хвана влака
за да ме направиш затворник
в собственото ми тяло
опитваш се
да избягаш
от мен
взе и самолет
на леглото ми
му поникнаха крила

 

*
целувам завистта ти
към мъжете които
не ме оцениха
и тези които
ме нараниха
боли те
защото никога
няма да те обичам
безразсъдно
както ти мен

 

*
жадна за букви
гладна за думи
болна от любов
купувам шоколад

 

самолет

изкуството да плачеш
докато чакаш
да кацне отново

 

*
уморих се
от души без думи
живот без любов
няма ме
в нощите
където
съдбата прави секс
с оставащото ни време

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.