Виктор Иванов – В мрака на поезията

*
ако сърцата ни
не бяха толкова изгубени

нощем
щяхме да чуваме

как звездите
се обичат

 

*
връзката
между смъртта и поезията

си ти

 

*
душата търси изход
от агонията

тялото го практикува

 

музика

вплетени в косите на бог
танцуваме яростно

убиваме звезди
създаваме хора

които не знаят
какво търсят

 

*
заключен завинаги
в смеха на спомена

аз виждам как всички

вече сме се случвали

 

нощ

поезията
затъмняваше лицата им

но за тези
които се обичат

времето не съществува

 

*
телата ни
се обичат истински

нека изпеят
своята кратка песен

след това

всички знаем какво следва

 

incest

слизам
в ада на поезията

лазя по стълбите

дните са къси
и мръсни

стиховете ни изяждат

отгоре
бог ни се усмихва

и ни обръща гръб

 

агония

поезията и смъртта
се гледат в очите

поетът седи отстрани
и чака

 

*
по ръба на безумието
и нелепите мечти
се стича поезия

разлива се
и ни убива

гледа смъртта
в очите

 

мълчание

светът
мислите
чувствата –

всичко
сме аз и ти

 

с кръвта на слънцето

потъвам
в мрака на поезията

небето умира за секунди

издишвам те

и лек за тази болест
не съществува

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.