Катрин Фонтенай – Генезис

Генезис

Конецът сам умира
ако иглата
не може да шие
от срам

 

*
В очакване
и грешникът
се оказва
праведен

 

*
Обещанието е
и земя и небе
омръзна ми
да те мразя по светски
докато те обичам свещено

 

*
Пирон на портата
висящо съобщение
тяхната история
продължи с и кратко
вместо с и

 

*
Пред теб съм
като монахиня
объркала култа
с белега
ти си праведник
бъзпътен
във всичко
друго
освен плътта

 

Сънят ми
е приказка
за непукизъм

 

*
Целувах те
тайно и наум
докато чудовището
в мен
не пробуди
спящият ми войн

 

*
Обичта е като агне
за което главите
на селския съвет
спорят с дни
дали да заколят
или помилват

 

*
Миглата ти
е като ченгелче
на буква
решила да
избяга от
своите
Кирил и Методи
тичайки
по миражната линия
на кабела
на възмездието

 

*
Понякога огънят
в косата ти
се мести
в очите ти
и ме гали
като течен шоколад
утоляващ жаждата ми
за слънчеви лъчи

 

*
Петъците са ми слабост
но от безхаберие
все да пирувам
в понеделник

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.