Димитър Пенчев – Пазар

Мълчание

възпитана
истерия.

 

*
Думите
имат власт
когато мълчат
само тогава
любовта
ги разбира.

 

*
Мълчанието
е влюбено
в смъртта
тя преследва
живота.

 

Пазар

На сергията
на любовта
бърза
телеграма
търси
получател
избеляла
от чакане
никой
не разчита
мислите й
езикът на
пеперудите
е мъртъв
отдавна.

 

*
Пиех поезия
и те търсех между
нейните редове
когато те срещнах –
нажежена лава
езикът ми
още помни
раните си
как не можа
да те преглътне
и днес дъвче
единствено
блудкава проза
по-безопасно е
душата не страда

 

Докосване

Сияние на фенер
прегръща
лудостта на живота.

 

Прегръдка

Прах от феромони
в боите
на художник.

 

Гордост

Чакам те
да дойдеш
в сърцето ми
без да съм
ти показвал
пътя към него.

 

Подлост

Самотата
предлага
елитна
компания.

 

*
Любовта ми е мазохист,
търси думите ти –
да я убият завинаги.

 

Рана

Убит спомен
кръвта му
не спира.

 

*
Коренът шепне
в ухото
на короната
за дни
на отминала
младост
тя цъфти.

 

*
Всяка сутрин
питам
огледалото
кой от двама ни
е по-щастлив
усмихваме се
защото се
обичаме.

 

*
Когато
сатърът обича
падат глави

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.