Айча Заралиева – Безсънна събота

*
Рано сутрин
В събота
Гледам изгрева
През влаков прозорец
Сърцето ми отброява ритмично
Съкращение – отпускане
Мислите ми препускат
По релсите
Към едно място,
До което няма железен път –
Сърцето ти.

 

*
Безсънна събота.
Залезът е рана,
от която капе дъжд,
за да утоли
свирепата ми жажда
за любов.

 

*
Непосилно дълго те няма.
Самотата ми е гладна
и ожесточено дъвче
всяко мъждукане
на слънцето
зад сивите облаци.

 

*
В главата ми кънти
една и съща изповед
след всеки полет на плътта –
Обичам те

 

*
Мразя обещанията за обичане,
но тайно,
за целувки без консерванти,
за разходки по небето
и задъхано изкачване на хълма
при стария градинар
и неговата армия цветя,
деца от явната любов
на земята и слънцето

 

*
Раят ми е празен буркан,
ключалка към свободата,
а аз съм странник,
пресявал цял живот пясък от пепел,
за да научи,
че самотата е най-добрата му приятелка.

 

*
Животът ми отдавна
е само чакалня
за миражите,
очакващи полет
до последното възмездие.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *