Ива Спиридонова – Смърт от живи думи

Сътворение

Светът ще свърши
в моите ръце.
А ти започваш
свършен
отначало.

 

Класическо

Пиша защото обичам
или
обичам, защото пиша?

Това е въпроса.
Ти си отговора.

Шекспир не те е имал.
Аз те написах.
За да те
за да се
убия.

 

*
Не се побирам
в подредения ти
разум.

Талантът да обичаш
не познава граници.

 

*
олтар съм
в църквата
на любовта ти
пред който
всеки ден
се молиш
да не бях
се случвала
а аз не искам вече
да съм плачеща
икона
обичай смъртното
ми тяло
грешна
съм

 

*

Разгадавам думи
от шифъра на живота.

Кодът за щастие –
неразбиваем.

 

*
Отглеждам смисъл
в градина с илюзии.

Цветята раждат
чудовища.

 

*
Сърцето ми пада
с мисъл, че лети.

Гравитацията не прощава
на наивници.

 

*
внимавай
с остротата на думите

в стремежа си
да се предпазиш
от липсата на свобода
можеш неволно
да си отнемеш
най-голямата

свободата да обичаш

 

*

Тиха съм.
Като мълчание,
което казва всичко.

Чуваш ли как крещя
в гласа ти?

 

*
Аз съм жената,
която няма да си иде.

А ти ела на себе си.
Срокът е вечност.

 

*

Многоточията
най-добре
ме обясняват.

Никой не може
да сложи точка
на това, което съм.

 

*
поезията – болест
която заразява
смъртоносно
с вирус на живота
прокарвайки език
по ъгълчето
на душата ти

страничният ефект –
оставаш
вечно гладен
за смърт
от живи думи


списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *