Стефани Хранова – Скъсана книга

скъсана книга

боли ме
двустранно
когато разлепяш
страницата си
от моята

 

небе

в лицето на погубените рози
откривам огледалото
над себе си
където раните ми
са чупливи

 

*
любовта ни
е белег
оставен
от последната
ненанесена рана

 

*
без теб
съм като бутилка
захвърлена
в океана
на съмненията
че пукнатото
по мен
никога
няма да стане
писмо

 

*
ти си
като аларма
на часовник
в понеделник
чакам те
а когато
дойдеш
внезапно
се страхувам
че си краят
на бъдещето ни
заедно

 

*
планиращите бъдеще
са преходни
защото никога
не си прощават
миналото

 

*
счупеното легло
е като пропиляната любов
колкото и да го поправяш
винаги нещо ще скърца
и ще пропада
до момента
в който
не решиш
че е време
за ново

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.