Христина Гутева – Животът порасна и стана дете

Нека помълчим

обличайки се един друг
в толкова много думи,
все по-трудно
се събличат душите ни.

 

*
Ако
то не те търси,
и ти
няма да го намериш.

 

*
Научих се
да стъпвам бавно
по стълби, лед и скали,
през мъглата, реката, гората.
Бавно да говоря и
бавно да мълча.
Всяка хапка
бавно, бавно да сдъвквам.
Ароматът на утрин,
дъжд и цветя
да поемам
бавно.
Животът порасна
и стана дете,
изгуби се
времето в мен.

 

*
Някой скита в съня ми,
а щом се събудя,
аз скитам в неговия.

 

*
Казват,
че сърцето е голямо
колкото юмрука.

Ако
и двете са затворени,
ще можеш ли да плуваш?

 

*
Как да е тиха нощта ми,
когато
твоето мълчание крещи.

 

*
Да замълчиш,
за да изречеш неизречимото

да откриеш смисъла
в думите, които отсъстват.

 

*
Ти ме излъга.
Каза ми,
че ме обичаш до смърт,
а сме по-живи от всякога.

 

*
Исках
да затворя тази книга
но се оказа
че тя е живота ми.

 

*
Нощ е,
аз и сянката ми,
всеки от нас по своя път.
По изгрев
някой от нас
ще е различен.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.