Славина Славева – Днес е четири

Грешници

скоростта на светлината
е застой
водата – мрамор
слънцето – мъгла
а морето изкупва грехове
чрез удавени молитви
и грешници
плуващи в мъка към небето
но щастливи
по-щастливи от лудост
по-влюбени от мен
по-излъгани от теб
и по-истински от илюзиите
с подобие на мечти
в корените на душите ни

 

Грях

самотата не ме познава
но въпреки това ме запозна с греховете си
сухи и ледени
като река през зимата

точно като любовницата
с която си изневерявам
в тъмните стаички на манастирите
молейки се за избавление

реката става черна
щом се потопя
разтапя се

качвам се на лодка с името:
„Адът на моя Титаник“
и там виждам най-добрия си приятел
тръгнал на лов за русалки

и се чудя
кой е по-сам?

 

*
знам че не обичам лалета
но предпочитам сама да го разбера
въпреки че знам
от малка съм алергична казваше мама
знам и че времето не съществува
тогава какво минава толкова бързо

 

Днес е четири

днес е тъмносиньо
и е четири

ако те изгубя
ще е защото ме намери
търси ме там
където не те оставих
а аз ще бъда тук
където не съм (била)
и там когато ме няма

брой до 10 и започвай

ако виждаш синьо
си в реалността –
именно затова
синьото не съществува

намериш ли ме
умножи ме по четвъртък
и ми дай четири

ще се срещнем там
където не се познаваме
защото (не) се познаваме

синьото е четири
а четвъртък не е
три

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.