Елза Нинова (Mistark) – Часът преди разсъмване

*
Завръщане в Брюж
когато
часът преди разсъмване
запази сянката ми
в своите ъгли
и улицата се удави
в мътната вода.
Часът преди разсъмване,
когато
чакам като убиец в мрака
да дойде точно тази дума
и да я произнеса.

 

*

Някой, който обича
враговете ми
и държи всички оръжия,
някой, който спусна
забралото на шлема
прекоси линията на
мисълта ми и
затвори страницата.

 

*
Бързам под
дружелюбни сиви облаци
Хващам усмихнати капки дъжд
Тревата е мокра
Всички спят
Нощна разходка
С оранжева котка
Надниквам в съня ти
Да ти го разкажа
На сутринта

 

*
Безсилна – в края на деня
затваряща посоките
изправяща кръга
със синьото – от думите
и малко кръв – за утринта
на следващата глутница.

 

*
Погалват изгрева
Сенките на източния прозорец
Помахват и се плъзгат
По стъпките
На отминаващата нощ

 

*
Денят
не бе вече
ден,
а златиста маска
на пустош
надяната
небрежно.
Съучастник на
живота.

 

*
Часът на
припадащия
здрач.
Когато
псетата на страха
не се различават
от вълците на
отмъщението.
Часът,
избран за
завръщане.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.